10.05.2009 г., 9:54

Другарче

792 0 6

Аз съм калинка

на лист боровинка,

на твоите въпроси

отговор нося.

 

Пак съм детето

палаво, дето

тича в поляни

зелено-тъкани.

 

Дано ти е ясно -

не ща да порасна.

Не ми ли отива

да съм детски щастлива?

 

Гъбка съм булка,

в очите светулка,

в ръцете ти паря,

сърцето изгарям.

 

С ягодки-устни,

много са вкусни.

Ако ги опиташ

по мен ще залиташ.

 

Така съм омайна -

почти като тайна.

Предвкусена сладост,

на дните ти радост.

 

Подай ми ръчичка,

не искам самичка!

Хвърлям ти зарче:

бъди ми другарче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...