10 мая 2009 г., 09:54

Другарче

794 0 6

Аз съм калинка

на лист боровинка,

на твоите въпроси

отговор нося.

 

Пак съм детето

палаво, дето

тича в поляни

зелено-тъкани.

 

Дано ти е ясно -

не ща да порасна.

Не ми ли отива

да съм детски щастлива?

 

Гъбка съм булка,

в очите светулка,

в ръцете ти паря,

сърцето изгарям.

 

С ягодки-устни,

много са вкусни.

Ако ги опиташ

по мен ще залиташ.

 

Така съм омайна -

почти като тайна.

Предвкусена сладост,

на дните ти радост.

 

Подай ми ръчичка,

не искам самичка!

Хвърлям ти зарче:

бъди ми другарче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...