Аз съм калинка
на лист боровинка,
на твоите въпроси
отговор нося.
Пак съм детето
палаво, дето
тича в поляни
зелено-тъкани.
Дано ти е ясно -
не ща да порасна.
Не ми ли отива
да съм детски щастлива?
Гъбка съм булка,
в очите светулка,
в ръцете ти паря,
сърцето изгарям.
С ягодки-устни,
много са вкусни.
Ако ги опиташ
по мен ще залиташ.
Така съм омайна -
почти като тайна.
Предвкусена сладост,
на дните ти радост.
Подай ми ръчичка,
не искам самичка!
Хвърлям ти зарче:
бъди ми другарче!
© Миглена Цветкова Все права защищены
Браво, Меги!