4 dic 2013, 14:12

Другата

1.5K 0 16

Аз съм втората. Тайната. Скритата.

Да, за мене говорят си хората.

Аз съм лошата, дето не питала

за семейството ти. Отровната.

Аз съм тази, която разбира.

Тази, дето заспива сама.

И съвсем упорито не спира

да те иска. Онази жена.

Аз съм другата. Тази самотната,

на която не носиш цветя.

И за мене са клюките - злобните.

Но отново те чакам така.

Аз се лъжа с открадната нежност

и с подхвърлени мигове пак.

И се давя във глупава ревност

и те мисля от сутрин до мрак.

Аз съм тази, която те иска.

И мълча. И крещя. И отричам се...

 

Нека друга до тебе заспива.

Само аз като луда обичам те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително прочувствено написано! Но.. за съжаление обречени думи на самота и тъга! Ако има нещо в този живот, което е прокоба.. това е една жена, която някой ден може би ще стане майка, или вече е, да бъде Другата!!! Ако правилно разбирам ти си Другата. Но там някъде е ТЯ, жената, майката.. И тя винаги ще бъде повече от теб! Няма как една жена да бъде щастлива, когато някъде там е ТЯ! И не защото някой няма да бъде с теб, защото може и да бъде, а защото си била част от най-съкровеното в този живот - нечие семейството. В едно семейство имат място само неговите членове. Била съм другата, но не и в живота на мъж, който има дете. Има семейство! Повярвай ми колкото и силна да е обичта ти, недопустимо е да бъдеш Другата в такава среда. Дори ако мъжът е избрал ти реално да си Жената! Първата! Съвестта е страшно нещо...Когато е чиста, животът е прекрасен! Чувствата - чисти. Любовта - единствена! Успех, Мариета! Дано твоят път да не бъде порочен...
  • Благодаря на всички, че ме прочетохте!
  • Обичам поезията ти!
  • СТРАХОТНО СИ ГО ПОДНЕСЛА!
  • Любовта си е любов, във всичките и разновидности. И да не си го преживяла, усетила си го, внуши го и на читателя. Поздравления, Мариета!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...