Другата
Аз съм втората. Тайната. Скритата.
Да, за мене говорят си хората.
Аз съм лошата, дето не питала
за семейството ти. Отровната.
Аз съм тази, която разбира.
Тази, дето заспива сама.
И съвсем упорито не спира
да те иска. Онази жена.
Аз съм другата. Тази самотната,
на която не носиш цветя.
И за мене са клюките - злобните.
Но отново те чакам така.
Аз се лъжа с открадната нежност
и с подхвърлени мигове пак.
И се давя във глупава ревност
и те мисля от сутрин до мрак.
Аз съм тази, която те иска.
И мълча. И крещя. И отричам се...
Нека друга до тебе заспива.
Само аз като луда обичам те.
© Мариета Караджова All rights reserved.
