4.12.2013 г., 14:12

Другата

1.5K 0 16

Аз съм втората. Тайната. Скритата.

Да, за мене говорят си хората.

Аз съм лошата, дето не питала

за семейството ти. Отровната.

Аз съм тази, която разбира.

Тази, дето заспива сама.

И съвсем упорито не спира

да те иска. Онази жена.

Аз съм другата. Тази самотната,

на която не носиш цветя.

И за мене са клюките - злобните.

Но отново те чакам така.

Аз се лъжа с открадната нежност

и с подхвърлени мигове пак.

И се давя във глупава ревност

и те мисля от сутрин до мрак.

Аз съм тази, която те иска.

И мълча. И крещя. И отричам се...

 

Нека друга до тебе заспива.

Само аз като луда обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително прочувствено написано! Но.. за съжаление обречени думи на самота и тъга! Ако има нещо в този живот, което е прокоба.. това е една жена, която някой ден може би ще стане майка, или вече е, да бъде Другата!!! Ако правилно разбирам ти си Другата. Но там някъде е ТЯ, жената, майката.. И тя винаги ще бъде повече от теб! Няма как една жена да бъде щастлива, когато някъде там е ТЯ! И не защото някой няма да бъде с теб, защото може и да бъде, а защото си била част от най-съкровеното в този живот - нечие семейството. В едно семейство имат място само неговите членове. Била съм другата, но не и в живота на мъж, който има дете. Има семейство! Повярвай ми колкото и силна да е обичта ти, недопустимо е да бъдеш Другата в такава среда. Дори ако мъжът е избрал ти реално да си Жената! Първата! Съвестта е страшно нещо...Когато е чиста, животът е прекрасен! Чувствата - чисти. Любовта - единствена! Успех, Мариета! Дано твоят път да не бъде порочен...
  • Благодаря на всички, че ме прочетохте!
  • Обичам поезията ти!
  • СТРАХОТНО СИ ГО ПОДНЕСЛА!
  • Любовта си е любов, във всичките и разновидности. И да не си го преживяла, усетила си го, внуши го и на читателя. Поздравления, Мариета!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...