4.12.2013 г., 14:12

Другата

1.5K 0 16

Аз съм втората. Тайната. Скритата.

Да, за мене говорят си хората.

Аз съм лошата, дето не питала

за семейството ти. Отровната.

Аз съм тази, която разбира.

Тази, дето заспива сама.

И съвсем упорито не спира

да те иска. Онази жена.

Аз съм другата. Тази самотната,

на която не носиш цветя.

И за мене са клюките - злобните.

Но отново те чакам така.

Аз се лъжа с открадната нежност

и с подхвърлени мигове пак.

И се давя във глупава ревност

и те мисля от сутрин до мрак.

Аз съм тази, която те иска.

И мълча. И крещя. И отричам се...

 

Нека друга до тебе заспива.

Само аз като луда обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително прочувствено написано! Но.. за съжаление обречени думи на самота и тъга! Ако има нещо в този живот, което е прокоба.. това е една жена, която някой ден може би ще стане майка, или вече е, да бъде Другата!!! Ако правилно разбирам ти си Другата. Но там някъде е ТЯ, жената, майката.. И тя винаги ще бъде повече от теб! Няма как една жена да бъде щастлива, когато някъде там е ТЯ! И не защото някой няма да бъде с теб, защото може и да бъде, а защото си била част от най-съкровеното в този живот - нечие семейството. В едно семейство имат място само неговите членове. Била съм другата, но не и в живота на мъж, който има дете. Има семейство! Повярвай ми колкото и силна да е обичта ти, недопустимо е да бъдеш Другата в такава среда. Дори ако мъжът е избрал ти реално да си Жената! Първата! Съвестта е страшно нещо...Когато е чиста, животът е прекрасен! Чувствата - чисти. Любовта - единствена! Успех, Мариета! Дано твоят път да не бъде порочен...
  • Благодаря на всички, че ме прочетохте!
  • Обичам поезията ти!
  • СТРАХОТНО СИ ГО ПОДНЕСЛА!
  • Любовта си е любов, във всичките и разновидности. И да не си го преживяла, усетила си го, внуши го и на читателя. Поздравления, Мариета!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...