Аз съм втората. Тайната. Скритата.
Да, за мене говорят си хората.
Аз съм лошата, дето не питала
за семейството ти. Отровната.
Аз съм тази, която разбира.
Тази, дето заспива сама.
И съвсем упорито не спира
да те иска. Онази жена.
Аз съм другата. Тази самотната,
на която не носиш цветя.
И за мене са клюките - злобните.
Но отново те чакам така.
Аз се лъжа с открадната нежност
и с подхвърлени мигове пак.
И се давя във глупава ревност
и те мисля от сутрин до мрак.
Аз съм тази, която те иска.
И мълча. И крещя. И отричам се...
Нека друга до тебе заспива.
Само аз като луда обичам те.
© Мариета Караджова Все права защищены