5 oct 2019, 13:05

Другата любов

1K 4 6

 

 

В любовта трагедията често се ражда,

нерядко тя се къпе даже в кръв,

или пък ревност грозна я разяжда -

Понякога е само ловък блъф...

 

Тогава тя е друга, не онази,

която прави ни за нея да живеем,

в плътта и крият се чудовищни зарази, 

и песни в нейна чест не пеем...

 

За тази, другата любов, не се говори!

Оставили сме я почти забравена -

Една жестока истина сред тъмни коридори,

любов обвита в паяжина окървавена...

 

А тя пулсира с черна светлина

сред лабиринтите на ежедневието,

оставя трупове, или краде сърца -

Тъмната страна на вдъхновението...

 

Зловещата любов е трудна тема

и рядко я докосват и творците,

защото тя не дава... а отнема...

Дори ограбва от небето и звездите...

 

     *****

 

Във всяка светлина се крие сянка 

и все пак... светлината е началото...

Във липсата и само може да живее мрака,

и черното... страхува се от бялото...

 

И затова жестоката любов и съществува,

но всеки се стреми към другата!

И все пак няма как човек да се преструва,

че всичката любов... е сбъдната...

 

09.03.2016

 

Георги Каменов

 

От поредицата ми стихове "Другата любов". 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Дива, за хубавия коментар.
  • Така е, Ангелче. Прекрасно пожелание!
    Благодаря!
  • В живота има от всичко, Мариана. И доста от него е в тъмния нюанс.
    Благодаря и на теб.
  • Кети, права си.
    Пепи, да, може и често се случва именно така в живота.
    Благодаря ви.
  • Най-силното чувство, замъглява съзнанието и тогава, мине ли границата на разумното, може да стане много страшно...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....