5.10.2019 г., 13:05

Другата любов

1K 4 6

 

 

В любовта трагедията често се ражда,

нерядко тя се къпе даже в кръв,

или пък ревност грозна я разяжда -

Понякога е само ловък блъф...

 

Тогава тя е друга, не онази,

която прави ни за нея да живеем,

в плътта и крият се чудовищни зарази, 

и песни в нейна чест не пеем...

 

За тази, другата любов, не се говори!

Оставили сме я почти забравена -

Една жестока истина сред тъмни коридори,

любов обвита в паяжина окървавена...

 

А тя пулсира с черна светлина

сред лабиринтите на ежедневието,

оставя трупове, или краде сърца -

Тъмната страна на вдъхновението...

 

Зловещата любов е трудна тема

и рядко я докосват и творците,

защото тя не дава... а отнема...

Дори ограбва от небето и звездите...

 

     *****

 

Във всяка светлина се крие сянка 

и все пак... светлината е началото...

Във липсата и само може да живее мрака,

и черното... страхува се от бялото...

 

И затова жестоката любов и съществува,

но всеки се стреми към другата!

И все пак няма как човек да се преструва,

че всичката любов... е сбъдната...

 

09.03.2016

 

Георги Каменов

 

От поредицата ми стихове "Другата любов". 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дива, за хубавия коментар.
  • Така е, Ангелче. Прекрасно пожелание!
    Благодаря!
  • В живота има от всичко, Мариана. И доста от него е в тъмния нюанс.
    Благодаря и на теб.
  • Кети, права си.
    Пепи, да, може и често се случва именно така в живота.
    Благодаря ви.
  • Най-силното чувство, замъглява съзнанието и тогава, мине ли границата на разумното, може да стане много страшно...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...