22 oct 2014, 16:08

Другата в мен

966 1 11


Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,

дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...

И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,

по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...

Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато

от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.

Но и аз като теб не забравих проклетото лято!

Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)

Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,

запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...

Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли

от горчивия крясък на всички неказани истини!...

 

Павлина Соколова

'2011 г. 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...