Oct 22, 2014, 4:08 PM

Другата в мен

  Poetry » Love
965 1 11


Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,

дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...

И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,

по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...

Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато

от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.

Но и аз като теб не забравих проклетото лято!

Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)

Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,

запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...

Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли

от горчивия крясък на всички неказани истини!...

 

Павлина Соколова

'2011 г. 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...