22 окт. 2014 г., 16:08

Другата в мен

958 1 11


Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,

дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...

И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,

по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...

Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато

от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.

Но и аз като теб не забравих проклетото лято!

Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)

Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,

запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...

Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли

от горчивия крясък на всички неказани истини!...

 

Павлина Соколова

'2011 г. 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...