26 oct 2010, 19:30

Другата в мен

  Poesía » Otra
638 0 0

Искам да съм сама, но другата във мен отрича веднага;
искам с други да се веселя, но тя не намира воля за това;
искам в края да се потопя, но тя ме дърпа към повърхността;
искам с всички сили да крещя, но гласът ми взима тя
и накрая пак в горчива самота оставя ме да се моря!...

 

Коя е тя, че волята ми да отнема?!
Коя е тя, че желанията ми да превзема?!
Къде е, когато трябва да защити във мен детето;
Защо мълчи, когато друг ранява ме в сърцето
и как си позволява живота ми да управлява?!

 

Отговор един на хиляди въпроси -
тя не е човек, тя дори душа не носи;
тя е с много имена,
с маски върху хилядите си лица;
каменното ù сърце усещам в моите гърди
опитва, мъчи се да затупти...

Злото във кръвта по вените пълзи,
иска ангела у мен да умъртви;
и двама се бият за духа ми сега,
тялото е плячката в тази война,
а външно аз привидно съм щастлива,
когато вътре в мен човекът умира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Минчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...