Искам да съм сама, но другата във мен отрича веднага;
искам с други да се веселя, но тя не намира воля за това;
искам в края да се потопя, но тя ме дърпа към повърхността;
искам с всички сили да крещя, но гласът ми взима тя
и накрая пак в горчива самота оставя ме да се моря!...

Коя е тя, че волята ми да отнема?!
Коя е тя, че желанията ми да превзема?!
Къде е, когато трябва да защити във мен детето;
Защо мълчи, когато друг ранява ме в сърцето
и как си позволява живота ми да управлява?!

Отговор един на хиляди въпроси -
тя не е човек, тя дори душа не носи;
тя е с много имена,
с маски върху хилядите си лица;
каменното ù сърце усещам в моите гърди
опитва, мъчи се да затупти...

Злото във кръвта по вените пълзи,
иска ангела у мен да умъртви;
и двама се бият за духа ми сега,
тялото е плячката в тази война,
а външно аз привидно съм щастлива,
когато вътре в мен човекът умира...