11 may 2013, 9:09  

Другата вселена

568 0 1

Ти не си цигулката звънлива,

а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.

 

И след всеки наш концерт изнесен

(в миналото с пълен бе салон)
в публиката, оредяла вече,
няма възглас „Бис!”, нито поклон.


Време ни е, мисля, за калъфа,

за почивка време ни е май.
През Април пак клонката ни цъфва,
не опрашена посреща Май.

 

Няма да се тюхкаме и жалим,

че животът вече не е същ.
Не търси изгубени скрижали,
вместо лък – бастуна здраво дръж!

 

Бавно по познатата пътека

ще изминем земния си път.
Спомен ни е спътника и нека
с него стигнем онзи кръстопът,

 

ти наляво, вдясно аз поемам,

лек да бъде нашия товар,
за да стигнем другата вселена
с цъфнал клон, пчели и благ нектар.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...