11 мая 2013 г., 09:09  

Другата вселена 

  Поэзия » Философская
364 0 1

Ти не си цигулката звънлива,

а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.

 

И след всеки наш концерт изнесен

(в миналото с пълен бе салон)
в публиката, оредяла вече,
няма възглас „Бис!”, нито поклон.


Време ни е, мисля, за калъфа,

за почивка време ни е май.
През Април пак клонката ни цъфва,
не опрашена посреща Май.

 

Няма да се тюхкаме и жалим,

че животът вече не е същ.
Не търси изгубени скрижали,
вместо лък – бастуна здраво дръж!

 

Бавно по познатата пътека

ще изминем земния си път.
Спомен ни е спътника и нека
с него стигнем онзи кръстопът,

 

ти наляво, вдясно аз поемам,

лек да бъде нашия товар,
за да стигнем другата вселена
с цъфнал клон, пчели и благ нектар.

 

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??