Ти не си цигулката звънлива,

а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.

И след всеки наш концерт изнесен

(в миналото с пълен бе салон)
в публиката, оредяла вече,
няма възглас „Бис!”, нито поклон.

Време ни е, мисля, за калъфа,

за почивка време ни е май.
През Април пак клонката ни цъфва,
не опрашена посреща Май.

Няма да се тюхкаме и жалим,

че животът вече не е същ.
Не търси изгубени скрижали,
вместо лък – бастуна здраво дръж!

Бавно по познатата пътека

ще изминем земния си път.
Спомен ни е спътника и нека
с него стигнем онзи кръстопът,

ти наляво, вдясно аз поемам,

лек да бъде нашия товар,
за да стигнем другата вселена
с цъфнал клон, пчели и благ нектар.