В хорските погледи с погнуса видях срама си
не се скрих от теб от себе си опитах да избягам
няма бях за чуждите ти устни
в мислите твои със взлом не успях да се намеря
А те ме изпитват обидно
очите мълчат в тях лицето си покварено видях
и сълзите бодях остро като нож играеха си с мен
Просто исках в ръцете ти своето място да намеря
не си виновен че пред теб съм гола
не чувах нежно гласа ти а се молех
А СЕ МОЛЕХ да дойда в съня ти
не ми пречеше че студено прегръщах те
А те ме гледат унизено
Боже скрийте ми покварата
и поредната грешка заключвам в стария сандък на скрина
а очите тях как да скрия
И като айсберг вледенени ръцете ти до моите се опират
извинявай извинявай че ти пречех търсех пристан за отмора
Спрете ги не виждате ли как се сривам
избодете ми очите с тях да не виждам очите на други
кажете им че умирам
те отдавна разпънаха ме да бъда чужда празна и гола
И колко още мога да издържа дайте ми дух на мърша прояла
чиба чиба чужди погледи обида
и нали така съм решила да бъда захвърлена не фалшива
И останах на малката чакалня под прашния часовник обърната към теб
И нека нека ме гледат и нека говорят Подушват ли кожата ми прояла
и без глас крещя ти пръв си тръгна
наум мълча не мога да те върна
© Мила Todos los derechos reservados