В хорските погледи с погнуса видях срама си

не се скрих от теб от себе си опитах да избягам

няма бях за чуждите ти устни

в мислите твои със взлом не успях да се намеря

А те ме изпитват обидно

очите мълчат в тях лицето си покварено видях

и сълзите бодях остро като нож играеха си с мен

Просто исках в ръцете ти своето място да намеря

не си виновен че пред теб съм гола

не чувах нежно гласа ти а се молех

А СЕ МОЛЕХ да дойда в съня ти

не ми пречеше че студено прегръщах те

А те ме гледат унизено 

Боже скрийте ми покварата

и поредната грешка заключвам в стария сандък на скрина

а очите тях как да скрия

И като айсберг вледенени ръцете ти до моите се опират

извинявай извинявай че ти пречех търсех пристан за отмора

Спрете ги не виждате ли как се сривам

избодете ми очите с тях да не виждам очите на други

кажете им че умирам

те отдавна разпънаха ме да бъда чужда празна и гола

И колко още мога да издържа дайте ми дух на мърша прояла

чиба чиба чужди погледи обида

и нали така съм решила да бъда захвърлена не фалшива

И останах на малката чакалня под прашния часовник обърната към теб

И нека нека ме гледат и нека говорят Подушват ли кожата ми прояла

и без глас крещя ти пръв си тръгна

наум мълча не мога да те върна