19.12.2011 г., 11:10

Другите

862 0 1

В хорските погледи с погнуса видях срама си

не се скрих от теб от себе си опитах да избягам

няма бях за чуждите ти устни

в мислите твои със взлом не успях да се намеря

 

А те ме изпитват обидно

очите мълчат в тях лицето си покварено видях

и сълзите бодях остро като нож играеха си с мен

 

Просто исках в ръцете ти своето място да намеря

не си виновен че пред теб съм гола

не чувах нежно гласа ти а се молех

А СЕ МОЛЕХ да дойда в съня ти

не ми пречеше че студено прегръщах те

 

А те ме гледат унизено 

Боже скрийте ми покварата

и поредната грешка заключвам в стария сандък на скрина

а очите тях как да скрия

 

И като айсберг вледенени ръцете ти до моите се опират

извинявай извинявай че ти пречех търсех пристан за отмора

 

Спрете ги не виждате ли как се сривам

избодете ми очите с тях да не виждам очите на други

кажете им че умирам

те отдавна разпънаха ме да бъда чужда празна и гола

 

И колко още мога да издържа дайте ми дух на мърша прояла

чиба чиба чужди погледи обида

и нали така съм решила да бъда захвърлена не фалшива

 

И останах на малката чакалня под прашния часовник обърната към теб

И нека нека ме гледат и нека говорят Подушват ли кожата ми прояла

 

и без глас крещя ти пръв си тръгна

наум мълча не мога да те върна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...