3 jul 2009, 23:07

Другият час

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.

И съдено е да отмине...
ще се срещнем в новото небе,
там всичко тленно ще загине
и ще направи място да ни побере.

Обстоятелствата няма да променят смисли,
значенията най-накрая ще изплават
и никой няма да ги обезсмисля,
и никой вече няма да се огорчава.

Във хоризонта пътищата се събират,
макар сега да са далечни,
натам очите ми се взират,
където всички прави са пресечни.

Ще бъда там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Поздравления!
  • Бо, по скоро се събират, на не знам кое четене ми се вижда неудачно сравнение, но се раздвам, че ти е навяло приятни асоциации.
    Сириус, не знам дали изобщо има човек днес, който да се чувства в своето време, не знам дали изобщо някога е имало подобни хора, навярно е имало толкова отдавна, че вече никой не помни за тях.
  • Прекрасено!
    Не знам за Вас, но аз определено съм от друго време.
    Поздрав!
  • "Във хоризонта пътищата се събират,
    макар сега да са далечни,
    натам очите ми се взират,
    където всички прави са пресечни."

    Наскоро пътувах, навръщане видях
    така пресечени линии на самолети ...
    Точно както си го написал. Красота!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...