Jul 3, 2009, 11:07 PM

Другият час

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.

И съдено е да отмине...
ще се срещнем в новото небе,
там всичко тленно ще загине
и ще направи място да ни побере.

Обстоятелствата няма да променят смисли,
значенията най-накрая ще изплават
и никой няма да ги обезсмисля,
и никой вече няма да се огорчава.

Във хоризонта пътищата се събират,
макар сега да са далечни,
натам очите ми се взират,
където всички прави са пресечни.

Ще бъда там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Поздравления!
  • Бо, по скоро се събират, на не знам кое четене ми се вижда неудачно сравнение, но се раздвам, че ти е навяло приятни асоциации.
    Сириус, не знам дали изобщо има човек днес, който да се чувства в своето време, не знам дали изобщо някога е имало подобни хора, навярно е имало толкова отдавна, че вече никой не помни за тях.
  • Прекрасено!
    Не знам за Вас, но аз определено съм от друго време.
    Поздрав!
  • "Във хоризонта пътищата се събират,
    макар сега да са далечни,
    натам очите ми се взират,
    където всички прави са пресечни."

    Наскоро пътувах, навръщане видях
    така пресечени линии на самолети ...
    Точно както си го написал. Красота!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...