Jul 3, 2009, 11:07 PM

Другият час

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.

И съдено е да отмине...
ще се срещнем в новото небе,
там всичко тленно ще загине
и ще направи място да ни побере.

Обстоятелствата няма да променят смисли,
значенията най-накрая ще изплават
и никой няма да ги обезсмисля,
и никой вече няма да се огорчава.

Във хоризонта пътищата се събират,
макар сега да са далечни,
натам очите ми се взират,
където всички прави са пресечни.

Ще бъда там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Поздравления!
  • Бо, по скоро се събират, на не знам кое четене ми се вижда неудачно сравнение, но се раздвам, че ти е навяло приятни асоциации.
    Сириус, не знам дали изобщо има човек днес, който да се чувства в своето време, не знам дали изобщо някога е имало подобни хора, навярно е имало толкова отдавна, че вече никой не помни за тях.
  • Прекрасено!
    Не знам за Вас, но аз определено съм от друго време.
    Поздрав!
  • "Във хоризонта пътищата се събират,
    макар сега да са далечни,
    натам очите ми се взират,
    където всички прави са пресечни."

    Наскоро пътувах, навръщане видях
    така пресечени линии на самолети ...
    Точно както си го написал. Красота!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...