3.07.2009 г., 23:07

Другият час

1.1K 0 8

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.

И съдено е да отмине...
ще се срещнем в новото небе,
там всичко тленно ще загине
и ще направи място да ни побере.

Обстоятелствата няма да променят смисли,
значенията най-накрая ще изплават
и никой няма да ги обезсмисля,
и никой вече няма да се огорчава.

Във хоризонта пътищата се събират,
макар сега да са далечни,
натам очите ми се взират,
където всички прави са пресечни.

Ще бъда там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Поздравления!
  • Бо, по скоро се събират, на не знам кое четене ми се вижда неудачно сравнение, но се раздвам, че ти е навяло приятни асоциации.
    Сириус, не знам дали изобщо има човек днес, който да се чувства в своето време, не знам дали изобщо някога е имало подобни хора, навярно е имало толкова отдавна, че вече никой не помни за тях.
  • Прекрасено!
    Не знам за Вас, но аз определено съм от друго време.
    Поздрав!
  • "Във хоризонта пътищата се събират,
    макар сега да са далечни,
    натам очите ми се взират,
    където всички прави са пресечни."

    Наскоро пътувах, навръщане видях
    така пресечени линии на самолети ...
    Точно както си го написал. Красота!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...