29 jun 2008, 14:07

Другият мъж 

  Poesía
1043 0 10
Той има твоите очи
и кожата му като твоята ухае,
цвета е взел на твоите коси,
но как да ме обича той не знае.
На твойта дата е роден и той,
и твойто име носи,
зае ти мястото в живота мой.
Но замълчи!
Недей задава грешните въпроси.
След като ти всичко ми отне
и живота ми превърна в печал,
той като спасение при мен дойде
и възроди това, което ти превърна в кал.
По външен вид напомня ми за теб,
но вътрешно е по-различен,
сърцето му не е от лед,
добър е с мен, не е себичен.
Спасение или наказание е той?
По-скоро е за мен присъда,
и радост и сълзи в живота мой -
напомня ми, че с теб не мога аз да бъда.
И търсех теб в чуждите очи,
намерих друг, който да те замести.
Привидно като теб, но той е по-добър...
И все пак не можа
от сърцето ми да те измести.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??