Jun 29, 2008, 2:07 PM

Другият мъж

  Poetry
1.2K 0 10
Той има твоите очи
и кожата му като твоята ухае,
цвета е взел на твоите коси,
но как да ме обича той не знае.
На твойта дата е роден и той,
и твойто име носи,
зае ти мястото в живота мой.
Но замълчи!
Недей задава грешните въпроси.
След като ти всичко ми отне
и живота ми превърна в печал,
той като спасение при мен дойде
и възроди това, което ти превърна в кал.
По външен вид напомня ми за теб,
но вътрешно е по-различен,
сърцето му не е от лед,
добър е с мен, не е себичен.
Спасение или наказание е той?
По-скоро е за мен присъда,
и радост и сълзи в живота мой -
напомня ми, че с теб не мога аз да бъда.
И търсех теб в чуждите очи,
намерих друг, който да те замести.
Привидно като теб, но той е по-добър...
И все пак не можа
от сърцето ми да те измести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...