7 feb 2020, 22:18  

Другият прочит или сто класически форми любов

814 2 16

Във приказното царство не една 

принцеса розова била е във беда.

Но братя Грим комай попрекалили-

приспали тяхната за сто години!

 

Невръстното  човечество се смазало. 

Дали отровата играта й разказала?!

И ще ли се събуди кукуряк 

или нефелен образ,  гътнат от първак?

 

Снежанка не е като вас и мен!

Една целувка и въпросът е решен. 

И друг път са й събрали попарата!

Веднъж нахапала полвина щайга ябълки...

 

Изтръпнал принцът, хвърлил чукалата 

и я целувал от нозете до главата.

Но тя излязла гаден мушморок. 

Не я разтресъл тоз любовен шок!

 

Тогава ще не ще се позатегнал 

и до услугите на Пирогов прибегнал.

Нахълтал през летящите врати 

и предоставил я със сълзи на очи:

"Спасявайте принцесата, ви моля!

Не съм на възраст таз целувка да повторя!"

 

Два часа се потил във коридора 

и тъжно гледал как стажантите се борят 

живот да вдъхнат на любимата Снежана, 

да сложат край на таз нелепа драма. 

 

Е, малко след като и нощната пристигнала, 

Снежанчиту едва се понадигнало. 

Изкашляло се, тръснало бретона 

и се повлякло по чорапи връз бетона. 

 

Подскочил принцът,  гушнал си любимата 

и закопчал три копчета на ризата й.

Огледал коридора крадешком-

отново бил готов да влезе в тон. 

 

Току примляснал да я цунка по устата, 

тя пуснала усмивката чепата:

"Я стига глупости! Умрях от глад, по дяволите!

Да се намират още от онези ябълки?!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...