7 февр. 2020 г., 22:18  

Другият прочит или сто класически форми любов

815 2 16

Във приказното царство не една 

принцеса розова била е във беда.

Но братя Грим комай попрекалили-

приспали тяхната за сто години!

 

Невръстното  човечество се смазало. 

Дали отровата играта й разказала?!

И ще ли се събуди кукуряк 

или нефелен образ,  гътнат от първак?

 

Снежанка не е като вас и мен!

Една целувка и въпросът е решен. 

И друг път са й събрали попарата!

Веднъж нахапала полвина щайга ябълки...

 

Изтръпнал принцът, хвърлил чукалата 

и я целувал от нозете до главата.

Но тя излязла гаден мушморок. 

Не я разтресъл тоз любовен шок!

 

Тогава ще не ще се позатегнал 

и до услугите на Пирогов прибегнал.

Нахълтал през летящите врати 

и предоставил я със сълзи на очи:

"Спасявайте принцесата, ви моля!

Не съм на възраст таз целувка да повторя!"

 

Два часа се потил във коридора 

и тъжно гледал как стажантите се борят 

живот да вдъхнат на любимата Снежана, 

да сложат край на таз нелепа драма. 

 

Е, малко след като и нощната пристигнала, 

Снежанчиту едва се понадигнало. 

Изкашляло се, тръснало бретона 

и се повлякло по чорапи връз бетона. 

 

Подскочил принцът,  гушнал си любимата 

и закопчал три копчета на ризата й.

Огледал коридора крадешком-

отново бил готов да влезе в тон. 

 

Току примляснал да я цунка по устата, 

тя пуснала усмивката чепата:

"Я стига глупости! Умрях от глад, по дяволите!

Да се намират още от онези ябълки?!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...