12 abr 2008, 17:53

Друго его 

  Poesía » Odas y poemas
924 0 0
Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.
Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега,
аз до последно не вярвах в истината...
Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...
Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??