12 апр. 2008 г., 17:53

Друго его

1.1K 0 0
Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.

Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега,
аз до последно не вярвах в истината...

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Аз бях директен, както винаги и
ти дадох всичко от тези бели очи.
Спри, преди отново да ме излъжеш.

Нали това не е тайната цел да съм жалък,
защото моят вътрешен глас е толкова малък.
Кажи ми, каква сега желаеш да бъдеш?

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

И аз... както винаги навеждам глава и
изчезвам за определено време от света.
И отново губя, причината да живея...
И аз... винаги отново се завръщам и
го връщам на всички и на света,
всяко завръщане е причината да живея...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...