12 апр. 2008 г., 17:53

Друго его

1.1K 0 0
Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.

Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега,
аз до последно не вярвах в истината...

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Аз бях директен, както винаги и
ти дадох всичко от тези бели очи.
Спри, преди отново да ме излъжеш.

Нали това не е тайната цел да съм жалък,
защото моят вътрешен глас е толкова малък.
Кажи ми, каква сега желаеш да бъдеш?

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

И аз... както винаги навеждам глава и
изчезвам за определено време от света.
И отново губя, причината да живея...
И аз... винаги отново се завръщам и
го връщам на всички и на света,
всяко завръщане е причината да живея...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...