12.04.2008 г., 17:53

Друго его

1.1K 0 0
Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.

Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега,
аз до последно не вярвах в истината...

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Аз бях директен, както винаги и
ти дадох всичко от тези бели очи.
Спри, преди отново да ме излъжеш.

Нали това не е тайната цел да съм жалък,
защото моят вътрешен глас е толкова малък.
Кажи ми, каква сега желаеш да бъдеш?

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

И аз... както винаги навеждам глава и
изчезвам за определено време от света.
И отново губя, причината да живея...
И аз... винаги отново се завръщам и
го връщам на всички и на света,
всяко завръщане е причината да живея...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...