7 ene 2010, 22:07

Другото CV

945 0 24

Във истинските битки все сама,

победите ми  двойно по-самотни,

приятели животът ги отвя

и взе им времето свободно.

 

Обикновена, трудова жена,

изпълнила природните закони,

объркала греха със любовта,

жигосана с моралните канони.

 

Не ми е нужен огън да горя,

сърцето си на клада нося още,

с мечтите ми е рано да се разделя -

родена съм под слънце недоносено.

 

Щастлива съм, когато има с някой

да споделя и радост и тъга,

да знам, че някъде съм чакана

и на разсъмване не съм сама.

 

Далечен ромон на реки сънувам,

с предчувствие, че няма връщане назад,

отдавна чужди брегове не ме вълнуват,

оставам влюбена във моя свят.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
    Поздрави за дръзката лирическа
    и прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Прекрасна!!!
  • хареса ми!
  • Велика си! Дълбок поклон пред силата на твоя дух!!!
  • "Щастлива съм, когато има с някой
    да споделя и радост и тъга,
    да знам, че някъде съм чакана
    и на разсъмване не съм сама."

    Чудесно е! Сякаш си прочела моите мисли и си ги вплела в стих! Искрени поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...