7 янв. 2010 г., 22:07

Другото CV

941 0 24

Във истинските битки все сама,

победите ми  двойно по-самотни,

приятели животът ги отвя

и взе им времето свободно.

 

Обикновена, трудова жена,

изпълнила природните закони,

объркала греха със любовта,

жигосана с моралните канони.

 

Не ми е нужен огън да горя,

сърцето си на клада нося още,

с мечтите ми е рано да се разделя -

родена съм под слънце недоносено.

 

Щастлива съм, когато има с някой

да споделя и радост и тъга,

да знам, че някъде съм чакана

и на разсъмване не съм сама.

 

Далечен ромон на реки сънувам,

с предчувствие, че няма връщане назад,

отдавна чужди брегове не ме вълнуват,

оставам влюбена във моя свят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Поздрави за дръзката лирическа
    и прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Прекрасна!!!
  • хареса ми!
  • Велика си! Дълбок поклон пред силата на твоя дух!!!
  • "Щастлива съм, когато има с някой
    да споделя и радост и тъга,
    да знам, че някъде съм чакана
    и на разсъмване не съм сама."

    Чудесно е! Сякаш си прочела моите мисли и си ги вплела в стих! Искрени поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...