Във истинските битки все сама,
победите ми двойно по-самотни,
приятели животът ги отвя
и взе им времето свободно.
Обикновена, трудова жена,
изпълнила природните закони,
объркала греха със любовта,
жигосана с моралните канони.
Не ми е нужен огън да горя,
сърцето си на клада нося още,
с мечтите ми е рано да се разделя -
родена съм под слънце недоносено.
Щастлива съм, когато има с някой
да споделя и радост и тъга,
да знам, че някъде съм чакана
и на разсъмване не съм сама.
Далечен ромон на реки сънувам,
с предчувствие, че няма връщане назад,
отдавна чужди брегове не ме вълнуват,
оставам влюбена във моя свят.
© Ивон Всички права запазени
Поздрави за дръзката лирическа
и прекрасната поетеса! БЪДИ!