Дружка с пушка
Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси,
а аз пък на това му викам ме́рси,
защото мисли ли ти се доброто
куршуми не летят, дори от злато.
Нима като те съблекат до голо,
прегледат те, преслушат те, изцяло,
дали тогава остават доволни?
Не, пак ще те замерят с буци кални!
Причини ще намерят да го сторят,
набутаха дори теле под вола,
и никой вече не ти ще сърцето,
от истините щом е на решето?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
