Здравей, любов, защо се връщаш пак при мен
и как изобщо ме намери, и как посмя, кажи!
Не помниш ли, че те изпратих в онзи летен ден,
изпратих те далеч от моя свят?
Не съм те канила да идваш.
Да не би да не ти стигна,
това, което ми отне,
или пак ме предизвикваш на дуел.
Уморена съм вече. Не разбра ли това?
Не ми се играят игрички
и номерата ти пред мен не минават, върви!
Мен вече не можеш да ме измамиш,
научих се с теб да се боря.
Не можеш нищо да ми сториш.
Какво казваш? Не те чувам добре.
Гласът ти ми се губи... утихнал е.
Знаеш ли, не те разбирам,
върви си, ела утре по добре.
© Теодора Колева Todos los derechos reservados