23 дек. 2006 г., 17:43

Дуел

663 0 0

Здравей, любов, защо се връщаш пак при мен

и как изобщо ме намери, и как посмя, кажи!

Не помниш ли, че те изпратих в онзи летен ден,

изпратих те далеч от моя свят?

Не съм те канила да идваш.

Да не би да не ти стигна,

това, което ми отне,

или пак ме предизвикваш на дуел.

Уморена съм вече. Не разбра ли това?

Не ми се играят игрички

и номерата ти пред мен не минават, върви!

Мен  вече не можеш да ме измамиш,

научих се с теб да се боря.

Не можеш нищо да ми сториш.

Какво казваш?  Не те чувам добре.

Гласът ти ми се губи... утихнал е.

 Знаеш ли, не те разбирам,

 върви си, ела утре по добре.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...