Дух и пламък

Дух–хилядигодишен

-         скитник съвършен.

От брод на брод,

                 на тма, на сън.

Ти, защо отпрати още приживе

диханието живо,

ти, защо отпрати още присърце

съпричастието наше.

И броди безмер

         до кръст и гроб,

и обходи вред

         до гнет и лоб

- пространствата немирни.

Век до лоб – гнет до гроб!

И след хиляди разкъсани души,

и след хиляди пребродни чувства,

ти откри:

-         Човек не ще да бъдеш,

-         жив не ще се спреш.

Просто хиляди лета-пространства

с вик безмер ще приютиш,

нищо наше няма да съзреш...

Просто няма нивга веч

-         да си човек.

И обладал стихията-пребродна,

извечен рейд по утрин и тъма

във пламъци – гориш,

в дух се - приютяваш,

в звездна мрежа – лягаш

и с съдбовността

     се примиряваш...

Дух във пламък,

       дух във мир,

ти – не ще се спреш!

Но човешко нивга няма

          да съзреш.

Човек – няма в перебродното

         да спреш!

07.09.84