5 сент. 2009 г., 13:12

Дух и пламък

629 0 0

Дух и пламък

 

Дух–хилядигодишен

-         скитник съвършен.

От брод на брод,

                 на тма, на сън.

Ти, защо отпрати още приживе

диханието живо,

ти, защо отпрати още присърце

съпричастието наше.

И броди безмер

         до кръст и гроб,

и обходи вред

         до гнет и лоб

- пространствата немирни.

Век до лоб – гнет до гроб!

И след хиляди разкъсани души,

и след хиляди пребродни чувства,

ти откри:

-         Човек не ще да бъдеш,

-         жив не ще се спреш.

Просто хиляди лета-пространства

с вик безмер ще приютиш,

нищо наше няма да съзреш...

Просто няма нивга веч

-         да си човек.

И обладал стихията-пребродна,

извечен рейд по утрин и тъма

във пламъци – гориш,

в дух се - приютяваш,

в звездна мрежа – лягаш

и с съдбовността

     се примиряваш...

Дух във пламък,

       дух във мир,

ти – не ще се спреш!

Но човешко нивга няма

          да съзреш.

Човек – няма в перебродното

         да спреш!

 

07.09.84

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...