Духобактерията

По- често звездите виждам.

За теб на вълни прииждам.

И няма веднъж проверка,

да вдене в цевта отверка.

Сега съм отново бесен.

Параклисът ми е тесен.

Високо ми е дървото.

Дълбоко ми е нивото.

Че има пред теб междуазие.

Хлапашко е безобразие

да лееш в стените тънки

кат тънък лед изпод кънки...

Да галя себична хетера,

различна, но все пак химера.

Да мога краката тънки

да сторя- да не са спънки.

Да искам ръцете откликващи

да са вес ден избликващи

от Любов и откровеност,

без някаква скверност.

Аз  искам  реката милостна

да е ръката силостна,

когато ще има помен

или като само спомен-

Разтури се днес реката

-от страх си вдигни краката.

А има ли малко вечност

в пословната безсърдечност-

Прости се с добрината свята

и карай с дебилината

на другите няколко свята.

Духобактерията е засята.