Духобактерията
По- често звездите виждам.
За теб на вълни прииждам.
И няма веднъж проверка,
да вдене в цевта отверка.
Сега съм отново бесен.
Параклисът ми е тесен.
Високо ми е дървото.
Дълбоко ми е нивото.
Че има пред теб междуазие.
Хлапашко е безобразие
да лееш в стените тънки
кат тънък лед изпод кънки...
Да галя себична хетера,
различна, но все пак химера.
Да мога краката тънки
да сторя- да не са спънки.
Да искам ръцете откликващи
да са вес ден избликващи
от Любов и откровеност,
без някаква скверност.
Аз искам реката милостна
да е ръката силостна,
когато ще има помен
или като само спомен-
Разтури се днес реката
-от страх си вдигни краката.
А има ли малко вечност
в пословната безсърдечност-
Прости се с добрината свята
и карай с дебилината
на другите няколко свята.
Духобактерията е засята.
© Румен Марков All rights reserved.