May 13, 2010, 12:33 AM

Духобактерията

646 0 1

Духобактерията

 

 

По- често звездите виждам.

За теб на вълни прииждам.

И няма веднъж проверка,

да вдене в цевта отверка.

 

Сега съм отново бесен.

Параклисът ми е тесен.

Високо ми е дървото.

Дълбоко ми е нивото.

 

Че има пред теб междуазие.

Хлапашко е безобразие

да лееш в стените тънки

кат тънък лед изпод кънки...

 

Да галя себична хетера,

различна, но все пак химера.

Да мога краката тънки

да сторя- да не са спънки.

 

Да искам ръцете откликващи

да са вес ден избликващи

от Любов и откровеност,

без някаква скверност.

 

Аз  искам  реката милостна

да е ръката силостна,

когато ще има помен

или като само спомен-

 

Разтури се днес реката

-от страх си вдигни краката.

А има ли малко вечност

в пословната безсърдечност-

 

Прости се с добрината свята

и карай с дебилината

на другите няколко свята.

Духобактерията е засята.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Марков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....