18 dic 2006, 22:01

Духовете на града...

  Poesía
710 0 3
Усмихнати, забързани, студени,
с преплетени ръце, с нежни сърца,
с лица от есенния хлад поруменели,
с бледи устни, с топлещи слова.
Целувки скрити, тайни и свенливи,
прегръдка на раздяла в здрачина
и стъпките, зад ъгъла завили,
изгубени сред ранната мъгла.
И светофари с погледи сърдечни,
и мълчаливи, светещи стъкла,
автомобилни клаксони далечни,
фучащи цяла вечност из града.
И погледи, и срещи, и раздели
случват се понякога така,
и мисли своя бяг за миг поспрели,
и влюбени въздишки в утринта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В такъв случай няма да добавям нищо освен 6
  • Мерси...стига си ме хвалил,че ще се изчервяхихимерси още веднъж за милите думи наистина
  • "И светофари с погледи сърдечни"!!!
    ... надали има друг в цялата световна поезия, който да се е сетил, че светофара може да гледа И сърдечно
    Поздрав, Слънчево Зайче ...със слънчева усмивка

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...