Духовете на града...
Усмихнати, забързани, студени,
с преплетени ръце, с нежни сърца,
с лица от есенния хлад поруменели,
с бледи устни, с топлещи слова.
Целувки скрити, тайни и свенливи,
прегръдка на раздяла в здрачина
и стъпките, зад ъгъла завили,
изгубени сред ранната мъгла.
И светофари с погледи сърдечни,
и мълчаливи, светещи стъкла,
автомобилни клаксони далечни,
фучащи цяла вечност из града.
И погледи, и срещи, и раздели
случват се понякога така,
и мисли своя бяг за миг поспрели,
и влюбени въздишки в утринта...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
хихи
