16 dic 2014, 7:38

Духът на театралната магия 

  Poesía
345 0 1
Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората,
да носят тежестта на тишината.
Стените във ъглите си говореха
за новите усмивки по лицата.
Разхвърляният реквизит лежеше,
в очакване на утрото което,
ще нареди мига от тази вечер
за вечерта да тръпне в чекмеджето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??