Духът на театралната магия
Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората,
да носят тежестта на тишината.
Стените във ъглите си говореха
за новите усмивки по лицата.
Разхвърляният реквизит лежеше,
в очакване на утрото което,
ще нареди мига от тази вечер
за вечерта да тръпне в чекмеджето.
Духът на театралната магия
единствен, ще танцува по килима...
Спомен се опитах да отпия,
но адска болка в моя спомен има.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
