Dum docemus, discimus

Dum docemus, discimus

Ако съвестно и с мерак

си вършиш работата,

отваряш страхотна опция,

повличаш пред Господа крак

и Той по-добре да се справя,

а не с немърливостта ти  

нахакано да се оправдава

и чист като вода ненапита,

като юлска жега през Януари,

метър все да минава

през пространството между капките,

а да се съобразява с обстоятелството,

че понякога и Той може 

да бъде хитро надцакан. 

Нали самият Той,за да ни нахъса,

е пуснал в обръщение сентенцията,

че когато мъдри израстват невръстните

и надминават изкуството на майсторите,

те трябва с пепел главата си да поръсят,

а Прогресът да продължи своята атака.

Не,че някой може да му изземе функциите,

но,ей така,за кратко и на майтап,няма лошо,

да му се пусне малко Райски газ в кухнята,

докато Той тактисва Божествения си чай.

Господ постоянно ни поучава

и заедно с нас се непрекъснато учи,

иначе Съвършенството поставено на пиедестал,

на единствен връх щеше да се закучи

и нямаше да е във вечен възход

след неизбежните перманентни сривове.

Кризите са неговите стъпала

към все още Непокорените върхове,

към които крилатата ни мечта

Духът непокорен зове.

04.04.2025г.гр.Свищов