Dum docemus, discimus
Dum docemus, discimus
Ако съвестно и с мерак
си вършиш работата,
отваряш страхотна опция,
повличаш пред Господа крак
и Той по-добре да се справя,
а не с немърливостта ти
нахакано да се оправдава
и чист като вода ненапита,
като юлска жега през Януари,
метър все да минава
през пространството между капките,
а да се съобразява с обстоятелството,
че понякога и Той може
да бъде хитро надцакан.
Нали самият Той,за да ни нахъса,
е пуснал в обръщение сентенцията,
че когато мъдри израстват невръстните
и надминават изкуството на майсторите,
те трябва с пепел главата си да поръсят,
а Прогресът да продължи своята атака.
Не,че някой може да му изземе функциите,
но,ей така,за кратко и на майтап,няма лошо,
да му се пусне малко Райски газ в кухнята,
докато Той тактисва Божествения си чай.
Господ постоянно ни поучава
и заедно с нас се непрекъснато учи,
иначе Съвършенството поставено на пиедестал,
на единствен връх щеше да се закучи
и нямаше да е във вечен възход
след неизбежните перманентни сривове.
Кризите са неговите стъпала
към все още Непокорените върхове,
към които крилатата ни мечта
Духът непокорен зове.
04.04.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени