Дум, дум, дум

aap (Ангел)
921 3578

1 jul 2016, 8:21

Poesía

338 1 3

Тази вечер в мен

душата се бунтува, бунтува се

и ме кори!?

Затуй че сам предадох

свойте надежди сиви...

Оковах ги и ги скрих.

От радостта лиших сърцето!

От истината скрих лъжа...

Продадох се за малко нежност,

но не получих свобода.

Не се лиших от алчността си,

не се лиших от срам и свян...

Додявах, другите с ръжена мушках,

наказвах ги че аз грешах!?

Дали е вярно че човек е сила,

сила дадена от Бог?

Или просто е горила която иска,

моли се да е човек.

Живота е като балон със хелий.

Подмятат го и вятър, и копнеж.

Във тъмна нощ се лута силует.

Страхливата душа не е щастлива...

Тя може да те предаде за грош!

Макар че няма нужда да го има

ще го смени за твойта нощ.

И след това ще ти напомня

че ти си дал обет... Обет от който

твоята човечност е избягала

и скрила.

На площада музика се носи...

И тъпанът приглася дум, дум, дум...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2016-07-16T07:43:37+03:00

Благодаря Гаврил☺!!
Burns

2016-07-15T22:26:41+03:00

Хареса ми!
aap (Ангел)

2016-07-15T22:16:46+03:00

Благодаря на всички прочели стиха!За оценяването благодаря от сърце☺☺☺!До нови!!!