Дум, дум, дум
Тази вечер в мен
душата се бунтува, бунтува се
и ме кори!?
Затуй че сам предадох
свойте надежди сиви...
Оковах ги и ги скрих.
От радостта лиших сърцето!
От истината скрих лъжа...
Продадох се за малко нежност,
но не получих свобода.
Не се лиших от алчността си,
не се лиших от срам и свян...
Додявах, другите с ръжена мушках,
наказвах ги че аз грешах!?
Дали е вярно че човек е сила,
сила дадена от Бог?
Или просто е горила която иска,
моли се да е човек.
Живота е като балон със хелий.
Подмятат го и вятър, и копнеж.
Във тъмна нощ се лута силует.
Страхливата душа не е щастлива...
Тя може да те предаде за грош!
Макар че няма нужда да го има
ще го смени за твойта нощ.
И след това ще ти напомня
че ти си дал обет... Обет от който
твоята човечност е избягала
и скрила.
На площада музика се носи...
И тъпанът приглася дум, дум, дум...
© Ангел All rights reserved.
