s7r (Валери Шуманов)
256 444
1 jul 2008, 18:10

Дума 

  Poesía
529 0 3
Нека всичките ти Коледи са бели.
Моята, последната, бе черна.
Сърцето и душата - вещи спрели,
а твоите - щастливи и лежерни.
Не се съди, но, моля, не съди и мене!
Че малко трябва да се нарани човек -
дума лоша, злостна - откровена -
дума остра, дето да зовеш
без да знаеш, цял живот в ума ми!
О, тази дума... Страх ме е! Недей!
Не прави така, че вечно във стиха ми
да ранява, кърти и злобей,
дума, дето може да не казваш.
Ах, всичко давам! Моля ти се, спри!
Моля те, преди да ме накажеш,
колко те обичам - разбери;
моля те, преди да ме довършиш,
колко си ми нужна, проумей!
Едничка дума в миг ще ме прекърши,
а сърцето като труп ще се развей
като лист във страшна лятна буря!
Думата, ужасната... боли!
Ръката на сърцето бавно турям.

Ще го оставиш да тупти. Нали?

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??