Дума
Нека всичките ти Коледи са бели.
Моята, последната, бе черна.
Сърцето и душата - вещи спрели,
а твоите - щастливи и лежерни.
Не се съди, но, моля, не съди и мене!
Че малко трябва да се нарани човек -
дума лоша, злостна - откровена -
дума остра, дето да зовеш
без да знаеш, цял живот в ума ми!
О, тази дума... Страх ме е! Недей!
Не прави така, че вечно във стиха ми
да ранява, кърти и злобей,
дума, дето може да не казваш.
Ах, всичко давам! Моля ти се, спри!
Моля те, преди да ме накажеш,
колко те обичам - разбери;
моля те, преди да ме довършиш,
колко си ми нужна, проумей!
Едничка дума в миг ще ме прекърши,
а сърцето като труп ще се развей
като лист във страшна лятна буря!
Думата, ужасната... боли!
Ръката на сърцето бавно турям.
Моята, последната, бе черна.
Сърцето и душата - вещи спрели,
а твоите - щастливи и лежерни.
Не се съди, но, моля, не съди и мене!
Че малко трябва да се нарани човек -
дума лоша, злостна - откровена -
дума остра, дето да зовеш
без да знаеш, цял живот в ума ми!
О, тази дума... Страх ме е! Недей!
Не прави така, че вечно във стиха ми
да ранява, кърти и злобей,
дума, дето може да не казваш.
Ах, всичко давам! Моля ти се, спри!
Моля те, преди да ме накажеш,
колко те обичам - разбери;
моля те, преди да ме довършиш,
колко си ми нужна, проумей!
Едничка дума в миг ще ме прекърши,
а сърцето като труп ще се развей
като лист във страшна лятна буря!
Думата, ужасната... боли!
Ръката на сърцето бавно турям.
Ще го оставиш да тупти. Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
