Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
22 feb 2015, 13:50

... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а... 

  Poesía » De amor
1246 0 21

 

... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...

 

 

Топла пазва, Мечо, е бърлогата.

И дъхти... на питка и на шипки.

Оскрежени са ръцете ми. По слогове

търкулнати въздишки вятър дипли.

 

И мамят. Както дънер мами птиче.

В сърцето на гората да го скрие.

Не съм ли твоя, значи, че съм ничия.

Две думи като кръст са ми просията.

 

Вади пунгия. И посипвай пепел.

Или на извор пътя именувай.

Пчелите имат прах... по клепките.

Кобилица кокичето сънува.

 

И носи... времето гърбато. 

Да водопие. И да свири с гайда.

Нашарих си полите, кат до ката.

На челото - дюкме, за да ме найдеш.

 

Дувара прескочи и към гората.

Дюкмето - сребърни куршуми.

Събуди ли ме? Сигурно е лято.

Ако ли не... убий ме само с дума.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Танюшкаааа...!Прекрасен е!!!
  • толкова е хубаво... уникално...
    и защо ли ме натъжи..
    Браво, Таня...!
  • Толкова ми е хубаво в твоя стих, Таня! Връщам се да се насладя на всяка дума, пак и пак!
    Благодаря, талантливо момиче,за красотата, която раздаваш с пълни шепи!
    Честита първа пролет!
  • Много интересно и като образност, и като емоционална палитра. Поздрав!
  • Само ти можеш да направиш далечното близко.Не прави помен на пътя, извърви го!Дълъг е.Значи е жив.

    Браво!
  • "Гърбато време".Онемяха гайдите.
    Планетата изстива с необичане.
    Отлитат думи- светлосини ангели
    и плачат незапомнени звездите...

    Натъжи ме...
  • Уникална неподражаемост си ти!
    Много ми хареса, Таничка!
  • Отново си оргинална! Поздравления!
  • С Венци!
    Едно голямо браво от мен!
  • Ей момиче, отваряй раклата с приказките и пиши!!!
  • Неподражаема самобитност, вадиш на показ неща които човек си мисли
    че са останали някъде далече, далече. Надежда си ми, Таня
  • "Събуди ли ме? Сигурно е лято.

    Ако ли не... убий ме само с дума."
    Невероятно силен стих.Днес го чета да втори път-удоволствие от пърия до последния ред!Много можеш,Таня!
  • Е, не си баш многомашинничка кат баба си Найда Манчева. Макар и на един стан си успяла да прокараш приказно-фолклорния вътък между идейната нишка и в резултат се е получила една шарена, но доста красива поетична черга!
    Ако имаш в пунгията си подобни стихчета, не се офлянквай, ами ги вади!
  • Лято е, лято е! Видях ти шарените поли как ги замяташ – както само ти си можеш!
  • Не може да се сбърка...
    Само тук "Пчелите имат прах... по клепките.
    Кобилица кокичето сънува.

    И носи... времето гърбато.
    Да водопие. И да свири с гайда."

    Само тук любовта пулсира и е на живот и смърт:
    "Не съм ли твоя, значи, че съм ничия.
    Две думи като кръст са ми просията."

    Поздравления за поезията, Таня!
  • да...
  • "Не съм ли твоя, значи, че съм ничия.
    Две думи като кръст са ми просията."

    Силни редове, Таня - изцяло твое откритие! Хубаво е, когато в един текст се натъкнеш на нещо такова. Това именно ти позволява да гледаш на него по друг начин и да го оцениш по достойнство. Леко перо имаш!

    Поздрав!
  • Хареса ми. Поздрави, Таня!
  • Оскрежени са ръцете ми. По слогове
    търкулнати въздишки вятър дипли.
    ---
    Сладко-тръпчив вкус оставя у мен поезията ти, Таня. Също като меда и шипките. И е разпознаваема, отдалече.
  • Най - искрени поздравления ...
  • Със стомна пукната вода да наливаш,
    капчица за теб да не остане.
    Дюкмето пробито, в тръни изгубено.
    Дума куршум ли е, на пепел да стане!

    Ах, ах, Танечка....
Propuestas
: ??:??